Друго е да чуеш обичам те на български
Образователен център „ Мост “ се намира в центъра на град Дюселдорф. Тук всяка събота се организират уроци по български език и литература за деца от български генезис. В навечерието на 24-ти май ДВ посети езиковата школа, с цел да се запознае с учениците, преподавателите и уредниците.
Езиковата школа е учредена през 2012 година от немско-българското сдружение „ Дунав “. „ Идеята се роди от многото запитвания от страна на родители в Дюселдорф и покрайнината “, описват от сдружението. Поради огромния интерес уредниците очаквали броят на децата да доближи 50. „ В реалност обаче учениците в никакъв случай не са били повече от 30 “, споделят от „ Дунав “. Учениците в езиковата школа са разпределени в 3 групи: предучилищна, първи и втори клас. В коя група ще е всяко дете, се дефинира от възрастта и езиковите му знания. Учебниците, по които учат български език, са особено пригодени за потребностите на деца, живеещи отвън България. „ Дълго време Държавната организация за българите в чужбина ни осигуряваше помагалата. От тази образователна година обаче си ги купуваме сами. “ Във всяка от трите групи учат не повече от 10 деца. „ Това ни разрешава да работим самостоятелно с всеки възпитаник “, споделя преподавателката Аглика Христозова.
По обучение тя е публицист. Завършила телевизионна публицистика в Софийския университет и журналистика и връзки в Германия. Години наред работила в медиите, само че през 2011 година решила, че желае да тества силите си в друга специалност. „ Всички в фамилията ми са учители. Явно е в кръвта ми. Затова взех нужната подготовка и от този момент съм учител “, споделя Аглика. Работата като преподавател ѝ носи повече задоволство от публицистиката, безапелационна е тя. Вторият учител в езиковата школа е Ваня Черникова. За работата си двете учителки получават алегоричен хонорар. „ Гледаме на съботните уроци като на обществен ангажимент. Правим го не за пари, а тъй като ни зарежда. Защото виждаме смисъл ", споделят те.
Лени и Кали деликатно слушат какво им изяснява учителката
Лесен ли е българският език
Повечето деца, които посещават уроците през уикенда, са родени в Германия. Сред тях има такива, които в никакъв случай не са стъпвали в България. Други пък са били в родината на родителите си едвам няколко пъти. България постоянно ще бъде част от тяхната еднаквост. Българският език е канал към техния генезис, считат преподавателките. „ Опитваме се да възпитаваме у децата горделивост от това, което ги прави разнообразни от съучениците им в учебно заведение. Учим ги, че е хубаво да носиш у себе си българското “, описват те. " Освен това друго е да чуеш " обичам те " на български ", прибавя Ваня Черникова. Разговорите на български у дома не са задоволителни за усвояването на езика. „ В градината и в учебно заведение децата приказват на немски. Това е езикът, на който поддържат връзка и играят с връстниците си. Българският за тях е езикът на възрастните. В школата срещат други деца от български генезис и виждат, че това не е по този начин. " Груповите занимания позволяват на децата също по този начин да се сблъскат с непознати гледни точки.
В началото децата срещат компликации. „ Най-често бъркат буквите, които се пишат еднообразно на кирилица и латиница. Например българското „ и “ четат като „ у “, а „ р “ като „ п “ – по този начин както е в немския “. Грешките, които децата позволяват, могат да бъдат и комични. „ На едно от тържествата стана дума за лазарките. Не се сетиха за думичката „ моми “ и вместо нея използваха британското „ single ladies ". Всички се смяха “, споделя учителката Ваня Черникова. Без никаква грешка обаче малчуганите изговарят имената на типично български ястия. А измежду обичаните им вкусотии са мусаката, тараторът, фасул чорбата, кебапчетата и лютеницата.
Работилница послучай Деня на славянската книжовност
Работилница за 24-ти май
Празникът на славянската книжовност в школата отбелязват с детска работилница. В часа, отдаден на 24-ти май, малчуганите изготвят празнични табла, върху които решително изписват буквите от писмеността. Почетно място заема и българският трикольор, чиито цветове не затрудняват нито един от учениците. Учителките им описват за делото на Кирил и Методий. От спийкър пък звучи: „ Върви, народе възродени “. „ По този метод желаеме да ги срещнем с българската история и обичаи ", споделят преподавателките.
Дружество с многообразна активност
Освен занятия по български език и литература, сдружение „ Дунав “ провежда уроци по национални танци за деца и възрастни. „ Фолклорните танци са доста известни. Сред участниците има хора с опит, само че има и такива, които в никакъв случай не са танцували “, споделя зам.-председателката на „ Дунав “ Свилена Христова. „ Ние сме професионален отбор от непрофесионалисти “, майтапи се тя. „ Миналата година бяхме в Лондон и Виена. Тази година ни предстоят участия на фестивали в Любляна и Венеция “. Свилена добавя още, че положителното им представяне до огромна степен се дължи на ръководителката Ирина Стефанова, която седем години е работила в ансамбъла „ Филип Кутев “. Уроците по национални танци посещавали и германци: „ Обикновено това са хора, които демонстрират интерес към Балканите. Много от тях вървят на екскурзии в България. Оттам се възпламеняват по българските обичаи и традиции ".
Дружество „ Дунав “ работи и по основаването на секция за детска литература на български език в централната библиотека в Дюселдорф. За задачата то събира дарения с нови и употребени детски книжки. От „ Дунав “ са се заели още и с набирането на искащи за проучване на български език по държавната стратегия за обществена интеграция „ Роден език “. Тя разрешава на деца с задграничен генезис да посещават часове по майчин език като част от учебната им подготовка.
Дейността на сдружение „ Дунав “ се финансира от членски вноски и таксата за уроците по български език и национални танци. Един астрономически час в езиковата школа коства 5 евро.
Виж всички публикации от Стела Крайнева-->
Езиковата школа е учредена през 2012 година от немско-българското сдружение „ Дунав “. „ Идеята се роди от многото запитвания от страна на родители в Дюселдорф и покрайнината “, описват от сдружението. Поради огромния интерес уредниците очаквали броят на децата да доближи 50. „ В реалност обаче учениците в никакъв случай не са били повече от 30 “, споделят от „ Дунав “. Учениците в езиковата школа са разпределени в 3 групи: предучилищна, първи и втори клас. В коя група ще е всяко дете, се дефинира от възрастта и езиковите му знания. Учебниците, по които учат български език, са особено пригодени за потребностите на деца, живеещи отвън България. „ Дълго време Държавната организация за българите в чужбина ни осигуряваше помагалата. От тази образователна година обаче си ги купуваме сами. “ Във всяка от трите групи учат не повече от 10 деца. „ Това ни разрешава да работим самостоятелно с всеки възпитаник “, споделя преподавателката Аглика Христозова.
По обучение тя е публицист. Завършила телевизионна публицистика в Софийския университет и журналистика и връзки в Германия. Години наред работила в медиите, само че през 2011 година решила, че желае да тества силите си в друга специалност. „ Всички в фамилията ми са учители. Явно е в кръвта ми. Затова взех нужната подготовка и от този момент съм учител “, споделя Аглика. Работата като преподавател ѝ носи повече задоволство от публицистиката, безапелационна е тя. Вторият учител в езиковата школа е Ваня Черникова. За работата си двете учителки получават алегоричен хонорар. „ Гледаме на съботните уроци като на обществен ангажимент. Правим го не за пари, а тъй като ни зарежда. Защото виждаме смисъл ", споделят те.
Лени и Кали деликатно слушат какво им изяснява учителката
Лесен ли е българският език
Повечето деца, които посещават уроците през уикенда, са родени в Германия. Сред тях има такива, които в никакъв случай не са стъпвали в България. Други пък са били в родината на родителите си едвам няколко пъти. България постоянно ще бъде част от тяхната еднаквост. Българският език е канал към техния генезис, считат преподавателките. „ Опитваме се да възпитаваме у децата горделивост от това, което ги прави разнообразни от съучениците им в учебно заведение. Учим ги, че е хубаво да носиш у себе си българското “, описват те. " Освен това друго е да чуеш " обичам те " на български ", прибавя Ваня Черникова. Разговорите на български у дома не са задоволителни за усвояването на езика. „ В градината и в учебно заведение децата приказват на немски. Това е езикът, на който поддържат връзка и играят с връстниците си. Българският за тях е езикът на възрастните. В школата срещат други деца от български генезис и виждат, че това не е по този начин. " Груповите занимания позволяват на децата също по този начин да се сблъскат с непознати гледни точки.
В началото децата срещат компликации. „ Най-често бъркат буквите, които се пишат еднообразно на кирилица и латиница. Например българското „ и “ четат като „ у “, а „ р “ като „ п “ – по този начин както е в немския “. Грешките, които децата позволяват, могат да бъдат и комични. „ На едно от тържествата стана дума за лазарките. Не се сетиха за думичката „ моми “ и вместо нея използваха британското „ single ladies ". Всички се смяха “, споделя учителката Ваня Черникова. Без никаква грешка обаче малчуганите изговарят имената на типично български ястия. А измежду обичаните им вкусотии са мусаката, тараторът, фасул чорбата, кебапчетата и лютеницата.
Работилница послучай Деня на славянската книжовност
Работилница за 24-ти май
Празникът на славянската книжовност в школата отбелязват с детска работилница. В часа, отдаден на 24-ти май, малчуганите изготвят празнични табла, върху които решително изписват буквите от писмеността. Почетно място заема и българският трикольор, чиито цветове не затрудняват нито един от учениците. Учителките им описват за делото на Кирил и Методий. От спийкър пък звучи: „ Върви, народе възродени “. „ По този метод желаеме да ги срещнем с българската история и обичаи ", споделят преподавателките.
Дружество с многообразна активност
Освен занятия по български език и литература, сдружение „ Дунав “ провежда уроци по национални танци за деца и възрастни. „ Фолклорните танци са доста известни. Сред участниците има хора с опит, само че има и такива, които в никакъв случай не са танцували “, споделя зам.-председателката на „ Дунав “ Свилена Христова. „ Ние сме професионален отбор от непрофесионалисти “, майтапи се тя. „ Миналата година бяхме в Лондон и Виена. Тази година ни предстоят участия на фестивали в Любляна и Венеция “. Свилена добавя още, че положителното им представяне до огромна степен се дължи на ръководителката Ирина Стефанова, която седем години е работила в ансамбъла „ Филип Кутев “. Уроците по национални танци посещавали и германци: „ Обикновено това са хора, които демонстрират интерес към Балканите. Много от тях вървят на екскурзии в България. Оттам се възпламеняват по българските обичаи и традиции ".
Дружество „ Дунав “ работи и по основаването на секция за детска литература на български език в централната библиотека в Дюселдорф. За задачата то събира дарения с нови и употребени детски книжки. От „ Дунав “ са се заели още и с набирането на искащи за проучване на български език по държавната стратегия за обществена интеграция „ Роден език “. Тя разрешава на деца с задграничен генезис да посещават часове по майчин език като част от учебната им подготовка.
Дейността на сдружение „ Дунав “ се финансира от членски вноски и таксата за уроците по български език и национални танци. Един астрономически час в езиковата школа коства 5 евро.
Виж всички публикации от Стела Крайнева-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ